Проводимите полимери са клас материали, които притежават както полимерни свойства, така и електрическа проводимост. Техните основни технически параметри обикновено включват електрическа проводимост, лентова структура и тип носител. Електрическата проводимост е основният индикатор за оценка на електрическата проводимост, като обикновено се измерва в единици на Siemens на сантиметър (S/cm). Различни видове проводими полимери, като полианилин, полипирол или политиофен, показват значителни разлики в проводимостта, която обикновено се регулира чрез допинг или редокс обработка. Електрическата проводимост се влияе от редовността на полимерната молекулна верига, степента на допиране и условията на обработка; следователно е необходим прецизен контрол на процеса на синтез по време на подготовката и приложението, за да се осигури последователно и стабилно представяне.
Освен електрическата проводимост, термичната стабилност и механичните свойства на проводимите полимери също са ключови технически параметри. Термичната стабилност обикновено се определя чрез термогравиметричен анализ (TGA) и диференциална сканираща калориметрия (DSC), отразяващи запазването на ефективността на полимера при високи температури или по време на дългосрочна-използване. Механичните свойства включват якост на опън, удължение и гъвкавост; тези индикатори пряко влияят върху пригодността на проводимите полимери в гъвкави електронни устройства, сензори или носими устройства. Ако материал с висока електропроводимост няма достатъчна механична якост, той може да се счупи или отлепи по време на обработка или употреба. Следователно дизайнът на материала трябва да намери баланс между електрическата проводимост и механичните свойства.
