Процесите на получаване на проводими полимери попадат главно в три категории: химичен синтез, електрохимична полимеризация и допинг модификация. Химическият синтез е най-често използваният метод, при който мономерите се полимеризират при окислителни или киселинни условия, за да образуват полимерни вериги. Например, полианилин може да се получи чрез окислителна полимеризация на анилин в среда на солна киселина, като се използва амониев персулфат или калиев перманганат. Този метод е подходящ за-промишлено производство в голям мащаб, а молекулното тегло и морфологията на продукта се контролират лесно. Електрохимичната полимеризация включва прилагане на напрежение към мономери в електролит, за да се образува проводим полимерен филм върху повърхността на електрода. Полимерните филми, приготвени по този метод, показват висока еднородност и адхезия, което ги прави подходящи за прецизно производство на електронни устройства и сензори.
Технологията на обработка на проводимите полимери е също толкова важна. Методите за обработка на разтвора, покриване, отпечатване или разтягане могат да подготвят проводими полимери във филми, влакна или композитни материали, за да отговорят на изискванията за приложение на гъвкави електронни устройства, сензори и носими устройства. По време на целия процес реакционните условия като температура, рН, скорост на разбъркване и избор на разтворител влияят директно на молекулната структура, редовността на веригата и проводимостта на материала. Следователно, прецизният контрол на процеса е основен елемент при получаването на проводими полимери с висока-производителност.
